Постни ястия за ценители е за всички, които спазват православния пост; за вегетарианци; за тези, които желаят да прочистят организма си; и за всички, които се стремят да се хранят с качествена и здравословна храна. В специалното приложение на книгата е включена полезна информация за забравени кулинарни традиции от българската трапеза и за постите в Православната църква (освен големите пости, нашите предци са спазвали и тези в сряда и петък). Книгата съдържа и полезни съвети как да готвим вкусно и здравословно с помощта на достъпни продукти от растителен произход. Рецептите са предимно от българската, средиземноморската и славянската кухня. Рецепти от книгата заедно със снимки можете да видите тук. Ако се интересувате от темата за постите и историята на националната ни православна кухня, ви препоръчваме следната публикация в нашия блог: "Манастирската кухня". Кратък откъс от книгата Знаете ли, че
Постът е пълно въздържание от приемане на храна или само от някои видове храни за определено време, наложено или самоналожено по религиозно-нравствени съображения. Каквото е било даването на десятък за храма в старозаветно време, това е постът за новозаветните християни.
*
Еднодневният пост в сряда и петък е най-древният пост, установен в християнската църква. Той е в памет на предаването и разпъването на Исус Христос.
*
Освен в сряда и петък, има още три еднодневни поста: на Кръстовден (14. IX), в деня на отсичане главата на св. Иоан Кръстител (29. VIII) и в деня срещу Богоявление (5.I).
*
Многодневните пости биват неподвижни (винаги по едно и също време на годината) - Рождественският и Богородичният, и подвижни (на различни дати) – Великият и Петровият.
*
Пасха (Великден) е календарната точка, спрямо която се отброяват подвижните празници и подвижните пости. Празникът на празниците се пада винаги в неделя, която е първата неделя след новолунието на пролетното равноденствие.
*
Великия пост се дели на три периода: подготвителните седмици, св. Четиридесетница и Страстната седмица.
*
Още при приемането на християнството княз Борис I изпратил до папа Николай I въпроси, част от които се отнасяли до храненето и поста. Самият княз Борис I бил строг постник и приел по-късно монашески чин. Преди битка с маджарите, която била по-късно спечелена, той наложил на българския народ тридневен пост.
*
В житията на Св. Иван Рилски намираме доста свидетелства, че той се е хранел само с постна храна: шипки, треви и сланутък (нахут).
*
Манастирските устави (типици) регламентирали храната на монасите, която се състояла предимно от „супа от бобове, зеленчуци и каквото Бог дал”. В някои манастири месото било изключено от монашеската трапеза.
Знаете ли, че:
Българите подкиселявали чорбите със зелени джанки, кисели ябълки, дренки или ягорида (кисело грозде). За целта използвали и тригия - винената кал, която остъргвали от бъчвите.
*
Есенно време правели „чукан пипер” или „шарена сол” - суха смес от сол, червен пипер и чубрица. Във всеки край домакините добавяли различни подправки: смлени печени царевични зърна, тиквени семки, пуканки, сминдух, магданоз, копър, джоджен, трошено ленено семе, нахут, скълцани сладки и люти чушки. Наричали я още „готова гозба”, в която топели по време на пости, на път, на нивата.
*
В по-стари времена слагали в яденето орехови ядки вместо мазнина. Това се е съхранило в рецептите за пролетните чорби и каши. Постепенно започнали да отглеждат сусам, мак, слънчоглед, тиквено семе, орехи, които носели на маслобойни (яхнаджийници) и получения шарлан съхранявали в тенекии.
*
По време на пости вместо сирене в баниците слагали счукани орехи и сусам, след което ги заливали с мед или петмез. Дори попарата била приготвяна с осолен и счукан сусам вместо сирене. Счуканият сусам се използвал и за намазване върху филии - посолен или с петмез. От него правели и сусамов тахан, който се използвал като лечебно средство при стомашни неразположения. За него казвали, че е „мазен и тлъст и замазва отвътре червата и корема, та не болят”.
*
При приготвянето на хляб за квас използвали хмел, босилкова вода, фасулена или нахутена чорба или тесто от предходното месене, което съхранявали в нощвите, зарито в брашното.
*
Много пътешественици свидетелстват за вкусните безквасни питки, които купували от българските селянки. Пекли ги направо в жаравата или в подница (чирепня) с глинен или железен връшник. Замесвали ги от пшеничено, царевично или ръжено брашно – поотделно или смесени. |
